Харманли.com

Град Харманли е разположен предимно по десния бряг на р. Харманлийска, недалеч от вливането й в р. Марица, на 84 м надм. в. Отстои на 33 км източно от Хасково и на 33 км западно от Свиленград по международния път за Истанбул. Важното попътно географско положение и плодородната земя са изиграли решаваща роля за възникването и развитието на селището. Харманли е сравнително млад град. Счита се, че е възникнал в началото на XV в. Около 1510 г. на десния бряг на р. Харманлийска /тогава Олудере/ бил построен един солиден кервансарай за подслоняване на пътници и коне, а близо до него голям държавен харман, на който българите от околните села били задължени да вършеят снопите си в присъствието на турски чиновник. По името на просторния султански харман селището било наречено Харманли. В 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии бил построен сводест мост над реката, който е запазен и до днес като паметник с културно-историческо значение. По това време е построена и историческата чешма на Извора на Белоногата /Ак Бълдър Чешмеси/, отстояща на половин час път от построения мост. Следва строителството на баня, воденица и други. Според Хаджи Калфа /XVII в./, селището било втора станция на главния път от Одрин /посока Белград/ и малък град с кадилък.

След кърджалийските вълнения градът развива занаяти и търговия и привлича много заселници. Споменават се видни търговци като Дочо Чорбаджи, Поп Хаджи Димо и много други чорбаджии и хаджии. В 1833 г. е открито килийно училище, а в 1835 г. е построена църквата "Св. Атанасий".

В годините до Втората световна война се изграждат парни мелници, маслобойна, работилници за дрехи и обувки и др. Създават се акционерни дружества за изкупуване на тютюн.
Сега в Харманли има 22 промишлени предприятия, предимно текстилни /за копринени и памучни прежди/, на хранително-вкусовата промишленост /маслодобив, месокомбинат, тютюнева, млечни изделия/, на машиностроенето - за релета и контактна апаратура, шивашка, за строителни материали /тухли, дограма, мебели/. По-ново е предприятието за текстилни гладачни машини за горно облекло. Промишлеността е съсредоточена в северната и североизточната част на града. Осем предприятия са в близост до градския център.
Най-важната селскостопанска култура е тютюнът с прочутия сорт "Харманлийска басма". Следват зърнени храни, памук, сусам, зеленчуци и животновъдство. Има предприятие за хибридно свиневъдство. Край града има много черничеви градини по терасите на река Марица и е средище на бубарството и копринарството. Тук се произвежда бубено семе за цялата страна и за износ. Има сушилня за пашкули.

Харманли е гара на жп линията София-Истанбул и важен възел на пътища към Хасково, Свиленград, Тополовград, Симеоновград и Маджарово. Градът е добре благоустроен с модерен център и паркове край р. Марица. По шосето за Свиленград в близост до гара Харманли е мястото, където починал от раните си, полученив Черноменската битка /1371 г./ деспот Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко от Прилеп /Македония/. Все на изток, като се превали ниският хълм Хамза, се достига до Извора на Белоногата, свързан с легендата, която П. Р. Славейков обезсмърти в прекрасна поема за Гергана. Тук има хотел, къмпинг, ресторант, магазини и др. оживени във връзка с близката граница между България и Турция. Наблизо е туристическата база "Гергана". Наоколо е оформен красив парк. Над чешмата, над която се вият вековен бряст и ясен, има каменна плоча и барелеф на Гергана с шестстишие от поемата. През 1926 г. населението на Харманли е било 7130 ж., през 1946 г. е 9225 ж., а през 1992 г. е нараснало на 21 126 души.